Едип в
древногръцката митология е цар на
Тива. Син е на Лай и
Йокаста. След раждането му бил изоставен на връх Китерон, тъй като било предсказано, че ще убие баща си и ще се ожени за майка си. Прибран от овчари и осиновен от
коринтския цар Полиб. Когато пораснал и научил от оракула в
Делфи предопределената му съдба Едип, смятайки Полиб за свой баща, напуснал Коринт, но по пътя срещнал Лай и при скарване го убил. По пътя си към Тива успял да освободи града от чудовището
сфинкс, като успял да намери отговор на гатанката, задавана от сфинкса. Оттам в преносен смисъл Едип означава умен, мъдър човек, способен да разреши и най-заплетената задача. Благодарните жители го провъзгласили за цар на Тива и Едип се оженил за овдовялата си майка Йокаста. Тя му родила двама сина - Етеокъл и
Полиник, и две дъщери -
Антигона и Исмена. Над жителите на града продължавали да се сипят бедствия и нещастия, но най-страшна била чумната епидемия. Тогава Едип изпратил в Делфи брата на Йокаста Креон. Научил истината за своя произход, Едип избол очите си и забегнал в изгнание, а Йокаста се самоубила. Легендата за Едип е послужила за сюжет на трагедии от
Софокъл,
Волтер,
Еврипид и
Сенека.
