Еврипид (на
гръцки Ευριπίδης,
Еврипидис) е един от най-великите трагици на Класическа Гърция, заедно с
Есхил и
Софокъл. Роден е в Саламин на 13 юли, в деня на изключителната морска битка между гърци и персийци. За детството му не се знае нищо. Според някои източници родителите му принадлежали към знатен род, според други били бедни хора. Така или иначе синът им получава солидно образование. През 460 година пр.Хр. напуска
Атина и се насочва към Македония поради нестихващата война със
Спарта. Пиесите му започват да се играят на фестивалите на драмата през 454 г. пр. Хр., но Еврипид печели първата си награда едва през 442 г. пр.Хр Въпреки изключителния си талант, той заема първото място само още четири пъти в живота си. Встрани от прозата, проявява основен интерес към философията и науката. Макар Еврипид да не принадлежи към някоя точно определена философска школа, творчеството му е повлияно от разбиранията на софистите и основно от философи като
Протагор,
Анаксагор,
Сократ.
Смята се, че е написал над 90 произведения, 19 от които са запазени до днес, а приносът му за развитието на трагедията в древна Гърция е несравним. Както останалите трагедии, тези на Еврипид се базират на проблематиката, заложена в митологичните цикли, датиращи от от V в. пр.Хр. Но неговите творби се отличават с модерно, новаторско звучене и това кара мнозина от неговите съвременници да го считат за творец от ново поколение. Еврипид внася редица нововъведения, изгражда образите на силни женски характери и на изискани роби. Произведенията му се отличават със старанието да се наблегне върху вътрешните противоречия у героите, нещо непознато досега за древните гърци. За разлика от Есхил и Софокъл, той отразявал новите социални и политически движения в Атина през V в. пр.Хр. Това било време на големи открития, време, в което мъдростта и знанието били най-голямата гордост за човека. В произведенията си Еврипид наблягал на обикновените хора за сметка на легендарните епични фигури.
Той бил затворен човек, считал себе си за неразбран от съвременниците си, поради честите нападки на Атинянските автори на комедии. Аристофан дори си позволил да го иронизира в сатиричната си постановка „Жабите” (405 г. пр.Хр.). Еврипидовите произведения били критикувани заради неприложимостта им към съвременния свят, заради естествения диалог (неговите герои и принцеси си служели с ежедневния език) и заради своеобразното отърсване от наложените религиозни и морални устои. Произведенията му се отличават изключително с посланията, които носят и представляват истинска ценност за съвременника ни.
