Дафне (
гр: Δάφνη, "лаврово (дафиново) дърво"), в
древногръцката митология е
нимфа -
дриада, дъщеря на
Гея и речния бог
Пеней (или на дракона
Ладон). Тя е известна главно с историята за нея и Аполон, която е разказана от
Овидий в "Метаморфози". Дафне дала обет за
целомъдрие и безбрачие подобно на богинята
Артемида. Аполон безумно се влюбил в нея, защото
Ерос го уцелил с една от своите стрели, ядосан на
Аполон, че му се присмива. Аполон преследвал Дафне и тя, уморена от бягането, се обърнала за помощ към своя баща Пеней да промени облика ѝ, за да се спаси от Аполон. Боговете я превърнали в лаврово дърво. Аполон си направил венец от клонките му. По-късно в
Делфи победителите в състезанията били награждавани с лаврови венци.
