Вулфила (на готском значи вучић, мали вук; 310—388; латинизовано Улфила) био је готски аријански епископ, мисионар и преводилац библије, који је провео одређено време у Римском царству. Улфила се замонашио и Евсевије Никомедијски га је посветио за епископа, након чега се Улфила вратио међу Готе да ради као мисионар и проповеда хришћанство.

Вулфила (Улфила или Урфила, гр. Ουλφίλας, Ουρφίλας, лат. Ulfila, Gulfila) от Никополис ад Иструм (днешното българско селище Никюп близо до град Велико Търново) е готски епископ, мисионер и преводач. Известен е с това, че превежда библията от гръцки на готски, с което поставя началото на германската литература. За целта Вулфила създава готската азбука. Части от превода са запазени в няколко ръкописа, от които най-обширен и известен е т.нар. Сребърен кодекс (Codex argenteus) от 6 век, който се съхранява в Университетската библиотека в Упсала. Името Улфила може би означава "малък вълк". На няколко пъти посещава Константинопол по времето, когато арианството доминира. Ръкоположен е за епископ от Евсевий Никомидийски и се завръща в родината си вече като мисионер.

Вулфила (на готском значи вучић, мали вук; 310—388; латинизовано Улфила) био је готски аријански епископ, мисионар и преводилац библије, који је провео одређено време у Римском царству. Улфила се замонашио и Евсевије Никомедијски га је посветио за епископа, након чега се Улфила вратио међу Готе да ради као мисионар и проповеда хришћанство.

Вулфила (Улфила или Урфила, гр. Ουλφίλας, Ουρφίλας, лат. Ulfila, Gulfila) от Никополис ад Иструм (днешното българско селище Никюп близо до град Велико Търново) е готски епископ, мисионер и преводач. Известен е с това, че превежда библията от гръцки на готски, с което поставя началото на германската литература. За целта Вулфила създава готската азбука. Части от превода са запазени в няколко ръкописа, от които най-обширен и известен е т.нар. Сребърен кодекс (Codex argenteus) от 6 век, който се съхранява в Университетската библиотека в Упсала. Името Улфила може би означава "малък вълк". На няколко пъти посещава Константинопол по времето, когато арианството доминира. Ръкоположен е за епископ от Евсевий Никомидийски и се завръща в родината си вече като мисионер.