Войвода е военна титла, носена от началниците на войскови отряди по време на Втората българска държава. Етимологията на думата идва от "вой", съкратено от война, и "вода" - водач. Давала се по време на война и не се наследявала. Главният военокомандващ на царските войски се титулувал Велик войвода и практически замествал владетеля в командването на войската. След покоряването на България от Османската империя титлата губи управленския си характер и се трансформира в наименование на участниците в националното освободително движение, които предвождат отряд (дружина, чета) в съпротива срещу османското владичество.

Войвода е военна титла, носена от началниците на войскови отряди по време на Втората българска държава. Етимологията на думата идва от "вой", съкратено от война, и "вода" - водач. Давала се по време на война и не се наследявала. Главният военокомандващ на царските войски се титулувал Велик войвода и практически замествал владетеля в командването на войската. След покоряването на България от Османската империя титлата губи управленския си характер и се трансформира в наименование на участниците в националното освободително движение, които предвождат отряд (дружина, чета) в съпротива срещу османското владичество.