Авл Вителий Германик , известен и само като
Вителий е римски император от
16 април 69 до
22 декември на същата година. Той е син на Луций Вителий, консул и управител на
Сирия по време на управлението на
Тиберий. Вителий е консул през
48 г. и (може би в периода
60 г.-
61 г.) проконсул в
Африка. В края на
68 г.
Галба, сред общото изумление го избира за главнокомандващ на войските в южна
Германия. Тук Вителий си спечелва популярност сред подчинените благодарение на прекаленото си разточителство и винаги добро настроение, което се оказва фатално за дисциплината.
Вителий не би могъл да бъде наречен нито амбициозен, нито хитър, напротив. Той е познат като мързеливец и човек твърде снизходителен към самия себе си, любител на яденето и пийването. Всъщност той дължи възкачването си на трона на Чечина и
Фабий Валент, командири на два от легионите при
Рейн. От тях двамата е организиран военен преврат и в началото на
69 г. Вителий е провъзгласен за император на северна и южна
Германия. Всъщност Вителий никога не е признат за император от целия римски свят, въпреки че е приет от сената и са му присъдени обичайните за един император почести. Той влиза в
Италия застанал начело на разпуснатите си и груби войници и превръща
Рим в сцена, на която се разиграват множество бунтове, масови кланета и гладиаторски спектакли. Скоро след разпространяването на слуха, че войски от Източна Далмация и
Илирия са признали за свой император
Веспасиан, Вителий, изоставен от голяма част от поддръжниците си, поисква да се откаже от титлата император.
Казва се, че Вителий очаквал войските на
Веспасиан в Мевания. Казва се също така, че оставката му е била приета от Примо, един от най-изтъкнатите поддръжници на Веспасиан, но че
преторианците отказали да я приемат и го принудили да занесе отличителните за императора знаци в храма на богинята
Конкордия. С пристигането на войските на
Веспасиан в
Рим, Вителий е изкаран от скривалището си и е убит пред насъбралата се тълпа.
