Первоначально это название относилось к трактатам философского и мистического содержания, помещавшимся в конце Вед, в числе так называемых брахман (, ) — пояснительная и дополнительная часть Вед. Большая часть этих теософических трактатов обозначалась также как тайное учение — упанишады. Впоследствии эта древняя ведийская теософия послужила основанием и священным авторитетом для ортодоксальной школы индийской метафизики, к которой и перешло название веданта. Иначе она называется уттара-мимамса (, ), то есть вторая мимамса (миманса), в отличие от первой, пурва-мимамсы (, ), содержащей религиозно-практическую часть ортодоксального брахманизма.

Систематизирането на ведантическите идеи е предприето от Вяса, който пише Брахма сутра (Веданта сутра) преди новата ера. Веданта подчертава превъзходството на философското познание посредством медитация и спазване на морални принципи пред изпълнението на ритуали. Понятието за Брахман, Върховният дух, който е вечен, иманентен и трансцедентален, божествената основа на цялото битие, е централно за веданта. Съществува и учението за личностният бог Ишвара, но различните школи на веданта му отдават различно значение.

Упанишадите често използват загадъчен език ,който се поддава на различни интерпретации, поради което са възникнали шест ведантически школи, които дават свои тълкувания на Упанишадите, Брахма сутра и Бхагавад гита.

Первоначально это название относилось к трактатам философского и мистического содержания, помещавшимся в конце Вед, в числе так называемых брахман (, ) — пояснительная и дополнительная часть Вед. Большая часть этих теософических трактатов обозначалась также как тайное учение — упанишады. Впоследствии эта древняя ведийская теософия послужила основанием и священным авторитетом для ортодоксальной школы индийской метафизики, к которой и перешло название веданта. Иначе она называется уттара-мимамса (, ), то есть вторая мимамса (миманса), в отличие от первой, пурва-мимамсы (, ), содержащей религиозно-практическую часть ортодоксального брахманизма.

Систематизирането на ведантическите идеи е предприето от Вяса, който пише Брахма сутра (Веданта сутра) преди новата ера. Веданта подчертава превъзходството на философското познание посредством медитация и спазване на морални принципи пред изпълнението на ритуали. Понятието за Брахман, Върховният дух, който е вечен, иманентен и трансцедентален, божествената основа на цялото битие, е централно за веданта. Съществува и учението за личностният бог Ишвара, но различните школи на веданта му отдават различно значение.

Упанишадите често използват загадъчен език ,който се поддава на различни интерпретации, поради което са възникнали шест ведантически школи, които дават свои тълкувания на Упанишадите, Брахма сутра и Бхагавад гита.