Ашина е управляващата
династия на
гоктюрките („небесните тюрки“). Те стават известни в началото на
6 век, когато водачът им Бумин хан(впоследствие приема върховния в степна Евразия титул "
каган")] се разбунтува срещу рураните. Двата основни клона на династията произлизат от Бумин и неговия брат Истеми хан, като управляват съответно източната и западната част на държавата.
След разпадането на империята на гоктюрките, клонове на рода Ашина установяват контрол над
хазарите, а може би и други народи. Според редица изследователи (Маркарт, Зеки Валиди Тоган) в продължание на десетилетия потомците на Ашина образуват своеобразна
аристокрация, чиито представители управляват поредица държави в степната зона на
Евразия. Според някои гоктюркски и хазарски сведения те имат свещен статут, може би близък до обожествяване, в религията на степните номади от този период.
Има две основни легенди за произхода на рода/племето Ашина:
1. Предците на тюрките живеели на края на ,,голямото блато” и били изтребени от съседно племе. Живо останало само едно десетгодишно момче, на което отрязали ръцете и краката. От гладна смърт го спасила вълчица, която после станала негова жена. След като враговете все пак убили момчето, бременната от него вълчица избягала в оазиса Турфан. Там в една пещера тя родила десет синове. Те се оженили за десет местни девойки, и дали началото на първите десет рода. Един от синовете носил името Ашина, и неговото име станало име на род. Той станал вожд на новото племе (от десет рода). В последствие родовете се увеличили на няколкостотин. Един от наследниците на Ашина – Асян шад, заселил потомците на вълчицата в Алтай (Цин Шан), където станали поданици на жуан-жуаните (жужаните), добивайки и обработвайки за тях желязо. Там племето приело наименованието türk, което съгласно легендата било свързано с местното название на Алтайските планини.
