Термин афекат некада има исто значење као и термин емоција. Изрази „афективни“ и „емоционални живот“ имају иста значења. Но, појам афекта често има једно специфичније значење- под афектом се често подразумева емоционални доживљај које се нагло јавља, има велики интензитет и буран ток и који садржи изразите телесне и психичке промене. Примери афекта су панични страх, необуздани бес, бескрајна радост итд. У афективном стању често долази до „сужења свести“, при чему су интелектуални процеси у великој мери ометени, нема самоконтроле, разумног понашања ни поштовања основних моралних и правних норми. Зато се „сужење свести“ и стање снажног афекта узима као олакшавајућа околност у судским процесима који се односе на тешке злочине. Сматра се да је „пражњење афекта“ повољно за душевно здравље и равнотежу. Наравно, при томе се мора водити рачуна да се не повреди нека друга особа. Ако се афекат „не иживи“, „не испразни“, постоји могућност да изазове тзв. психосоматске поремећаје.

Аффе́кт ( — страсть, душевное волнение) — относительно кратковременное, сильно и бурно протекающее эмоциональное переживание: ярость, ужас, отчаяние, гнев и др.

Афектът е изключително силно, внезапно настъпващо, но бурно протичащо краткотрайно чувство, предизвикано от определени причини. С други думи, това е емоционален взрив. Той се съпровожда от обилни вегетативни прояви зачервяване или бледност, сърцебиене, промени в кръвното налягане и др. , силни двигателни и словесни реакции и стесняване на обема на съзнанието, без да се загубва напълно способността да се ръководят постъпките. Разграничават се афекти на гняв, ярост или възторг и афекти на страх, тъга, угнетене и т.н. Афективните състояния се определят от моментно състояние на психичната дейност, от силата и значимостта на дразнителя и от темперамента.

Термин афекат некада има исто значење као и термин емоција. Изрази „афективни“ и „емоционални живот“ имају иста значења. Но, појам афекта често има једно специфичније значење- под афектом се често подразумева емоционални доживљај које се нагло јавља, има велики интензитет и буран ток и који садржи изразите телесне и психичке промене. Примери афекта су панични страх, необуздани бес, бескрајна радост итд. У афективном стању често долази до „сужења свести“, при чему су интелектуални процеси у великој мери ометени, нема самоконтроле, разумног понашања ни поштовања основних моралних и правних норми. Зато се „сужење свести“ и стање снажног афекта узима као олакшавајућа околност у судским процесима који се односе на тешке злочине. Сматра се да је „пражњење афекта“ повољно за душевно здравље и равнотежу. Наравно, при томе се мора водити рачуна да се не повреди нека друга особа. Ако се афекат „не иживи“, „не испразни“, постоји могућност да изазове тзв. психосоматске поремећаје.

Аффе́кт ( — страсть, душевное волнение) — относительно кратковременное, сильно и бурно протекающее эмоциональное переживание: ярость, ужас, отчаяние, гнев и др.

Афектът е изключително силно, внезапно настъпващо, но бурно протичащо краткотрайно чувство, предизвикано от определени причини. С други думи, това е емоционален взрив. Той се съпровожда от обилни вегетативни прояви зачервяване или бледност, сърцебиене, промени в кръвното налягане и др. , силни двигателни и словесни реакции и стесняване на обема на съзнанието, без да се загубва напълно способността да се ръководят постъпките. Разграничават се афекти на гняв, ярост или възторг и афекти на страх, тъга, угнетене и т.н. Афективните състояния се определят от моментно състояние на психичната дейност, от силата и значимостта на дразнителя и от темперамента.