מילון אונליין

  חיפוש ברשת      מילון      חיפוש בפורום

 

Арианство – מילון עברי-אנגלי

לצערנו, לא נמצאו תוצאות באנגלית עבור "Арианство"
Русская Википедия - свободная энциклопедияהורד מילון בבילון 9 למחשב שלך
Арианство
Ариа́нство — течение в христианстве IV—VI веков утверждавшее тварную природу Иисуса. Получило название по имени основателя — александрийского пресвитера Ария. Последний выступил в 318 году против учения о единосущии Сына Божия и Отца. Согласно Арию, Сын — первое творение Отца («Бог не всегда был Отцом; был миг, когда он был один и ещё не был Отцом: позже он стал им»), посредник между Богом и тварью. Данные воззрения являются синтезом иудаистического монотеизма с гностической необходимостью посредника между транцендентным Абсолютом и космосом.

Продолжение на Wikipedia.οrg...


© Текстовое содержимое использует материал из Википедии® и доступно в соответствии с лицензией свободной документации GNU
Wikipedia® Българоезичната Уикипедия – Свободната енциклопедияהורד מילון בבילון 9 למחשב שלך
Арианство
Арианството е христологически възглед, поддържан от последователите на Арий. Арианите отричат, че Исус Христос и Бог Отец имат една и съща фундаментална природа, разглеждайки Сина като създадено същество, по-низше от Отеца. Арианството се разпространява бързо и за известен период става преобладавщия възглед сред християните. Първият никейски събор (325) след много спорове осъжда арианството и го обявява за ерес.

Основните положения в учението, защитавано от Арий са следните:

  1. Словото (Логос) и Бог (Отец) не са единосъщни;
  2. Синът (Словото) е първото и съвършено създание или творение Божие;
  3. Световете ("вековете") са били създадени чрез него, така че той е съществувал преди всички векове; но най-напред, преди Бог Отец да го сътвори, Синът не е съществувал.

Редица германски племена приемат арианството, а не православното християнско учение. Първи в това отношение са вестготите. Те приемат християнството от Вулфила, който от своя страна е приятел на Евсебий Никомидийски и, тъй като Евсебий споделя арианските възгледи, то той ги предава и на Вулфила. От вестготите арианските възгледи се разпространяват и сред други германски племена. Някъде през VI век тези племена окончателно приемат "правоверното" християнство. Например през 589 г. вестготският крал Рекаред обявява на третия събор в Толедо, че приема католическата вероизповед.


 Вижте повече на Wikipedia.οrg… 


© Тази статия съдържа материали от Уикипедия ® и е достъпна при условията на Лиценза за свободна документация на ГНУ
Great Encyclopedic Glossaryהורד מילון בבילון 9 למחשב שלך
АРИАНСТВО
течение в христианстве в 4-6 вв. Его зачинатель - священник Арий (ум. в 336) из г. Александрия. Ариане не принимали один из основных догматов официальной христианской церкви о единосущности Бога-отца и Бога-сына (Христа); по учению Ария, Христос как творение Бога-отца - существо, ниже его стоящее. Арианство осуждено как ересь церковными соборами 325, 381.

Арианство – מילון עברי-עברי

לצערנו, לא נמצאו תוצאות בעברית עבור "Арианство"
Русская Википедия - свободная энциклопедияהורד מילון בבילון 9 למחשב שלך
Арианство
Ариа́нство — течение в христианстве IV—VI веков утверждавшее тварную природу Иисуса. Получило название по имени основателя — александрийского пресвитера Ария. Последний выступил в 318 году против учения о единосущии Сына Божия и Отца. Согласно Арию, Сын — первое творение Отца («Бог не всегда был Отцом; был миг, когда он был один и ещё не был Отцом: позже он стал им»), посредник между Богом и тварью. Данные воззрения являются синтезом иудаистического монотеизма с гностической необходимостью посредника между транцендентным Абсолютом и космосом.

Продолжение на Wikipedia.οrg...


© Текстовое содержимое использует материал из Википедии® и доступно в соответствии с лицензией свободной документации GNU
Wikipedia® Българоезичната Уикипедия – Свободната енциклопедияהורד מילון בבילון 9 למחשב שלך
Арианство
Арианството е христологически възглед, поддържан от последователите на Арий. Арианите отричат, че Исус Христос и Бог Отец имат една и съща фундаментална природа, разглеждайки Сина като създадено същество, по-низше от Отеца. Арианството се разпространява бързо и за известен период става преобладавщия възглед сред християните. Първият никейски събор (325) след много спорове осъжда арианството и го обявява за ерес.

Основните положения в учението, защитавано от Арий са следните:

  1. Словото (Логос) и Бог (Отец) не са единосъщни;
  2. Синът (Словото) е първото и съвършено създание или творение Божие;
  3. Световете ("вековете") са били създадени чрез него, така че той е съществувал преди всички векове; но най-напред, преди Бог Отец да го сътвори, Синът не е съществувал.

Редица германски племена приемат арианството, а не православното християнско учение. Първи в това отношение са вестготите. Те приемат християнството от Вулфила, който от своя страна е приятел на Евсебий Никомидийски и, тъй като Евсебий споделя арианските възгледи, то той ги предава и на Вулфила. От вестготите арианските възгледи се разпространяват и сред други германски племена. Някъде през VI век тези племена окончателно приемат "правоверното" християнство. Например през 589 г. вестготският крал Рекаред обявява на третия събор в Толедо, че приема католическата вероизповед.


 Вижте повече на Wikipedia.οrg… 


© Тази статия съдържа материали от Уикипедия ® и е достъпна при условията на Лиценза за свободна документация на ГНУ
Great Encyclopedic Glossaryהורד מילון בבילון 9 למחשב שלך
АРИАНСТВО
течение в христианстве в 4-6 вв. Его зачинатель - священник Арий (ум. в 336) из г. Александрия. Ариане не принимали один из основных догматов официальной христианской церкви о единосущности Бога-отца и Бога-сына (Христа); по учению Ария, Христос как творение Бога-отца - существо, ниже его стоящее. Арианство осуждено как ересь церковными соборами 325, 381.





© 2007 מילון G בבילון אונליין - נתמך ע"י מילון בבילון 9