Тоталитаризмът е термин, възникнал след
Първата световна война, за да опише формата на
държавно устройство, при която властта е напълно централизирана и държавата се стреми да регулира и контролира всички аспекти на политическия, социалния и интелектуалния живот. Тоталитарните режими се отличават от
авторитарните именно по всеобхватността и тоталността на контрола върху публичния и частния живот, който осъществяват.
Тоталитарните режими са еднопартийни. Управляващата партия и нейната идеология претендират да представляват общата воля и интереси на цялото общество, на всички граждани. Законодателната,
изпълнителната и
съдебната власт са изцяло подчинени на решенията на
партията и нейния водач. Останалите партии са забранени или унищожени. Индивидуалната свобода и основни
граждански права също са ограничени в максимална степен, като са заменени с обещание за бъдеща „
свобода за всички”. Претенцията на тоталитаризма е, че гражданите са значими не като индивидуални личности, а като част от цялостната система, която подготвя бъдещия ред на обществото и държавата, водени от партията. На тях се внушава и убеденост в превъзходството на класата, нацията или расата, която трябва да има тоталната власт в държавата и да се стреми към налагане и разширяване на тази власт и извън границите на страната. Тоталният партиен монопол е оправдан от партийната
идеология, според която решенията на партийния лидер са винаги правилни, като това се затвърждава чрез партийната
пропаганда, която е задължителен елемент на тоталитаризма. В тоталитарните режими се организират зрелищни масови шествия и публични спектакли в чест на партията. Те са изключително въздействащ психологически инструмент и целта им е да внушат на гражданите въодушевена подчиненост на партийната идеология. Терорът е друг инструмент на тоталитарните режими. Той е повсеместен и се прилага не само до постигане на пълно подчинение, но и след това – за осъществяване на идеологическата доктрина на партията.