Интелект (от
латински –
intellectus – познание, разбиране) е
термин, с който се определя човешката способност за разсъждаване и анализ и синтез на информация. Най-общо в разговорния език под интелект се разбира способността на човек да мисли, да възприема и осъзнава дадена информация, както и да си служи с нея. Терминът е централно понятие във
философията и по-специално в
гносеологията.
В латинската терминология е с по-тясно значение например от
sapientia,
ratio (
разум), с което се описва висока степен на
логическо и абстрактно мислене. Като философски термин е превод на
старогръцкото νους - една от основните категории в античната
философия, обобщаваща всички смислови и мисловни закономерности, господстващи в микро и макро света.
По-конкретно значение на думата като философско понятие е трудно да се даде, тъй като тя няма единно такова. Самото понятие и определението му са обект на философски спорове и дискусии – различно е разбирането за интелекта при платонизма, в учението на
Аристотел, в късната елинистична
философия, при
схоластиката, в класическата немска философия (
Имануел Кант и
Георг Хегел) и в по-късните философски школи.
