Филоктет (
гръцки Φιλοκτήτης) в
древногръцката митология е син на цар Пеант, владетеля на
Мелибея в
Тесалия и Демонаса. Той бил един от претендентите за ръката на
Хубавата Елена и участник в похода на
аргонавтите и
Троянската война. По пътя към
Троя бил ухапан от змия на остров Хриси (на
гр. Χρύση) и тъй като раната му загнояла и миришела ужасно, той бил изоставен на о-в
Лемнос в тежки мъки цели 10 години, докато не станал отново нужен на гърците (
Омир). Според митовете Филоктет, като приятел и оръженожец на Херкулес, бил опитен стрелец с
лък. На него умиращият Херкулес подарил своя лък, с непропускащите целта си стрели. След като гадателят
Калхант (или пленения троянец Елен) казал, че без лъка и стрелите на Херкулес, с които Троя била превземана вече веднъж, не може да бъде превзета сега,
Одисей и
Диомед (по др.версии —
Неоптолем) отишли на Лемнос за Филоктет. В ахейския лагер Филоктет бил дълбоко приспан от
Аполон и в съня си, благодарение на лекаря
Махаон, излекуван от раната. Когато от неговата стрела загинали много троянци, включително
Парис и Троя паднала, Филоктет се върнал в
Мелибея, но жителите на града възстанали срещу него и той отплавал за
Италия, където основал Петилия (в
Калабрия) и Кримиса и построил храм в чест на
Аполон Странник, на когото посветил своя лък. Филоктет загинал в борбата с прибиваващите в
Италия родосци; гробът му бил в Макала, където се намирало и неговото светилище. Филоктет участвал и в похода на
аргонавтите. До наше време цяла е достигнала трагедията на
Софокъл "Филоктет", в което поета разказва история за избавлението на Филоктет от самотното съществуване на Лемнос.